logo
Национален музей
"Христо Ботев"
гр. Калофер
Начало > Христо Ботев > Родословие

Родословие

Изображение
Ивана Ботева Петкова

Ивана Ботева Петкова (около 1830-1911)

Майката на Ботев, по баща Ивана Стайкова Дрянкова, е родена в Калофер в семейството на Стайко Дрянков и Тота Бурмова. „Хубавата като калоферка” Ивана, през 1846 г. се омъжва за Ботьо Петков.

Ражда 9 деца, които възпитава с любов и дух на преклонение към всичко българско.

Доживява старините си при своя син Кирил. Умира през 1911 г. в София.


Изображение
Ботьо Петков

Ботьо Петков (1815-1869)

Бащата на Христо Ботев няма запазена фотография. Портретите му са правени по спомени на негови съвременници.Ботьо Петков е виден възрожденски учител, книжовник, преводач и просветен деец. Роден е в Карлово. През 1839 г. е условен за учител в Калофер,откъдето през 1841 г. е изпратен да продължи образованието си в Одеската духовна семинария. По негова инициатива през 1848 г. в Калофер е построено и открито прочутото Мъжко класно училище.

Наред с усилената си учителска работа се посвещава и на книжовна дейност. Той е активен обществен деец и се включва в борбата за независимост на Българската православна църква. Ботьо Петков умира от туберкулоза на 29 август 1869 г.


Братя и сестри

В семейството се раждат 9 деца – 7 момчета и две момичета. Тота и двамата Генковци умират в детска възраст.

Ана (около 1850 – 1867)

Омъжва се рано за калофереца Христо Груев. Умира при раждането на сина си Тодор. Няколко месеца по-късно умира и детето й.

Петко (1852-1872)

Учи в Мъжкото класно училище в Калофер. На 11 годишна възраст се разболява от костна туберкулоза и остава прикован на легло до края на дните си.

Стефан (1854-1890)

Завършва Мъжкото класно училище в Калофер. Учи в гимназията в гр. Табор, Чехия. Учителства в Панагюрище.

До 1887 г. живее и работи в Румъния. Завръща се в България и се установява в Пловдив. Умира от туберкулоза на 15 април 1890 г., без да остави потомство.

Кирил (1856-1944)

Завършва Мъжкото класно училище в Калофер. Учи в католическата гимназия в Одрин, а от лятото на 1874 г. емигирира при Христо Ботев в Румъния. Четник в четата на големия си брат..Заловен и осъден от турския съд в Русе на 15 години затвор. След Освобождението се посвещава на военна кариера. Достига до чин генерал-лейтенант от Българската армия.

Умира на 4 февруари 1944 г. в с. Студена, Пернишко. Той единствен от Ботевите братя оставя потомство.

Боян (1866-1885)

През лятото на 1875 г., заедно с майка си и брат си Стефан, заминава за Румъния. Учи в българското училище в Букурещ. След Освобождението постъпва във Военното училище в София.

Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На 7 ноември е ранен в боевете при Сливница. Умира от раните си на 10 ноември 1885 г. Посмъртно е произведен в чин подпоручик.

Галерия:

Виж още

Летопис

Летопис за живота на Христо Ботев

Снимките на Ботев

Най-известната фотография на Ботев е правена в ателието на фотографа Тома Х...

Лични вещи

Джобният часовник на Христо Ботев. Часовникът е принадлежал на Ботьо Петков...

Документи

Документалното наследство на Христо Ботев е една от най-съществените части ...

Ботев в изобразителното изкуство

Образът на Христо Ботев е претворяван от почти всички известни български ху...