Към съдържанието

Летопис

Начало > Христо Ботев > Летопис

Летопис

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (н. с. 6 януари 1848 г.) в една от стаите на старото килийно училище, намиращо се до църквата „Св. Богородица”. Той е първородият син в семейството на Ботьо Петков и Ивана Дрянкова.

„В Тракия, в село Калофер, Пловдивски окръг, се е родил Христо Ботйов Петков, от родители чисто българи и православни. Това се случило на знаменит ден, навръх Рождество Христово, 25 декември 1847 г...По тая причина, че се е родил на Рождество, според българския обичай турили му името Христо, именник на спасителя.”

Захари Стоянов, „Христо Ботйов. Опит за биография”

25 декември 1847 г./6 януари 1848 г.
Къщата на Христо Ботев
Христо Ботев се ражда в семейството на Ивана Стайкова Дрянкова и Ботьо Петков
Къщата на Христо Ботев
1853 г. – 1863 г.
Ботев е ученик в Калофер и Карлово
октомври 1863 г.
Ботев заминава за Одеса
Ботев заминава за Одеса
Ботев заминава за Одеса
19 ноември 1863 г.
Христо Ботев е приет като стипендиант във ІІ Одеска мъжка гимназия.
1865 г.
ІІ Одеска мъжка гимназия
Ботев е изключен от гимназията
ІІ Одеска мъжка гимназия
1866 г.
Ботев се записва се в Историко-филологическия факултет на Одеският университет
октомври 1866 г.
Ботев е учител в с. Задунаевка, Бесарабия
началото на 1867 г.
Ботев се завръща се в Калофер и замества болния си баща в Калоферското класно училище
11 май 1867 г.
Ботев произнася огненото си слово
октомври 1867 г.
Ботев заминава за Румъния
23 декември 1867 г.
Ботев пристига в Браила и постъпва на работа в печатницата на Димитър Паничков
юли 1868 г.
Ботев се записва за в четата на Жельо войвода
септември 1868 г.
Ботев пристига в Букурещ като актьор в театралната трупа на Добри Войников
октомври- декември на 1868 г.
Христо Ботев и Васил Левски живеят в запустяла вятърна мелница край Букурещ
февруари 1869 г.
Ботев е назначен за учител по български език в Александрия
20 август 1869 г.
Ботев постъпва като учител по български език в Измаил
началото на 1871 г.
Христо Ботев напуска Измаил и се установява в Галац
май 1871 г.
Ботев се установява се в Браила
10 юни 1871 г.
в. “Дума на българските емигранти”
Излиза бр. І на в. “Дума на българските емигранти”, първият Ботев вестник
в. “Дума на българските емигранти”
април 1872 г.
Ботев е арестуван и изпратен в затвора във Фокшан
средата на юли 1872 г.
Ботев е освободен и пристига в Букурещ
1 май 1873 г.
Излиза бр. І на вестник “Будилник”, вторият самостоятелен Ботев вестник
1874 г.
Ботев се включва се в редовете на организираното революционно движение
20-21 август
В Букурещ се провежда се Общо събрание на БРЦК, в което участва и Ботев
8 декември 1874 г.
в. “Знаме”
Излиза брой І на в. “Знаме”, третият самостоятелен Ботев вестник.От него са отпечатани 27 броя
в. “Знаме”
краят на декември 1874 г.
Ботев издава “Календар за годината 1875”, с лика на Хаджи Димитър и одата си „Хаджи Димитър”
16 март 1875 г.
Христо Ботев и Любен Каравелов прекратяват съвместната си работа
юли 1875 г.
Христо Ботев свързва живота си с Венета Везирева
12 август 1875 г.
Общото събрание на БРЦК в Букурещ решава да се вдигне всеобщо въстание в България
есента на 1875 г.
Излиза от печат “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”, единстваната издадена приживе стихосбирка с Ботевата поезия
30 септември 1875 г.
Ботев подава оставката си от БРЦК
ноември 1875 г.
Създава се Гюргевският Централен комитет
към 10 април 1876 г.
Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов вземат решение за организирне на чета
13 април 1876 г.
Ражда се дъщерята на Ботев - Иванка
20 април 1876 г.
В България избухва Априлското въстание
5 май 1876 г.
в. “Нова България”
Излиза брой 1 на в. “Нова България”, последният Ботев вестник
в. “Нова България”
16 май
Христо Ботев се качва на парахода “Радецки” от пристанище Гюргево
17 май
Ботевата четата слиза край Козлодуй
Ботевата четата слиза край Козлодуй
Ботевата четата слиза край Козлодуй
привечер на 17 май
Ботевите четниците влизат в с. Бутан
нощта срещу 18 май
Четниците преминават река Огоста и продължават на юг към Врачанския Балкан
18 май
четниците преминават река Огоста и продължават на юг към Врачанския Балкан
19 май и 20 май
Ботевите четници почиват на връх Веслец. 20 май четата заема последователно трите върха – Камарата, Купена и Околчица
привечер на 20 май (1 юни н. с.)
Христо Ботев загива, прострелян от вражески куршум в сърцето на югоизточния склон на вр. Камарата