Отворено писмо относно предложението за отпадане на изучаването на определени стихотворения на Христо Ботев

 

Във връзка с изнесената в медиите информация, относно предложението за отпадане на изучаването на определени стихотворения на Христо Ботев, включени в задължителната програма на общообразователните училища в страната, целият колектив на Национален музей „Христо Ботев” изразява своето дълбоко възмущение и несъгласие.

За пореден път се убеждаваме, че Ботев - най-българският поет, ненадминат до ден-днешен, отново се оказва неразбран от собствените си сънародници въпреки факта, че се превежда и се чете на над 44 езика по света.

Във всяко едно от неговите, само 20 на брой, стихотворения е вградена собствената му личност и за това те трябва да се познават и изучават цялостно. В противен случай губим възможността да го разберем като гениален поет, публицист, мислител, хуманист, революционер и войвода. Макар и малко на брой, словесните и духовните ценности, които ни е завещал Ботев са нашият национален принос в духовната съкровищница на човечеството. Това ни задължава като нация да не позволяваме конюнктурни съображения да влияят върху духовното формиране на бъдещите поколения българи.

Определено за поезията на Христо Ботев е необходимо да имаш чувство за всичко българско, което е било преди него и след него. Желанието ни да го „поправяме” по нашата собствена мярка ще доведе единствено да негово принизяване и уподобяване на нас самите – обикновените, не гениалните.

Още преди името на Ботев да стане достатъчно известно, неговите стихове са се знаели от „старо и младо, от учени и прости”. Стихотворения като „Майце си” и „На прощаване” са били популярни още преди Освобождението, а поезията му винаги е въздействала, въодушевявала и насърчавала българите. В нея е събрано всичко значимо за човеците: могъщият размах на размирния ХІХ век, страданията на поробения ни народ, надеждите и въжделенията на свободомислещите хора. Цялостното Ботево творчество, с емоционалната си сила, има за цел да възвиси свободния човешки дух, защото: „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълня смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят.”


Осъвременяването на езика, правописа и пунктуацията в Ботевите стихотворения е неизбежно, но не бива да се увличаме ненужно като допуснем отстраняване на цели негови творби само, защото на някой това е удобно. Решавайки, с лека ръка, определени Ботеви стихотворения да отпаднат, като задължителни за изучаване, се лишаваме от правото да гледаме напред към бъдещето и по-точно казано – към вечността, защото поезията на Христо Ботев е безсмъртна. А над такива личности историята и времето нямат власт! Безсмъртието е привилегия на героите, а на нас обикновените хора ни е отредено да пазим жива паметта за тях и делата им. Ако не го сторим, рискуваме като народ да останем единствено в миналото си. За това цялата българска нация трябва да приеме като неотменен свой дълг, да предаде на следващите поколения поезията на Христо Ботев в нейната цялост, чиста и неподправена !


 

21.06.2013 г.                   

К а л о ф е р                   

                        колективът на Музей „Христо Ботев”

Copyright 2013 botev | botev.bg | Всички права запазени.