Ботеви стихове



Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тука вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!


Много аз, мале, много мечтаех

щастие, слава да видим двама;

сила усещах – що не желаех?

Но за вси желби приготви яма!


Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана…


Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!


Продължи >>>

 

Copyright 2013 botev | botev.bg | Всички права запазени.