Бойният път на Ботевата чета

 

Скица на пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския Балкан

 

 

Изглед от Козлодуй

Четата влиза в селото, за да вземе коне и коли за превозване на боеприпасите. Към нея се присъединяват Младен Павлов, наречен Козлодуйското даскалче и Георги Катърджийски.

 

 

Матеев геран

Тук, на път за с. Бутан, четата спира и си отпочива


 

 

Милин камък

Тук на 18/30 май Ботевата чета влиза в първото си голямо сражение. През целия ден четниците отбиват атаките на черкези, башибозуци и редовна турска войска. През нощта разкъсват обкръжението и се отправят към Веслец. В боя загиват около 20 четника, между които знаменосецът Куруто, поп Сава Катрафилов и Атанас Горов.

 

 

...четата измени пътя си и се опита по-скоро да заеме върха Милин камък,...Към 9 часа откъм Враца...почнаха да се явяват черкези и да стрелят на разстояние 500-600 метра...Настана вече обяд, жегата се усили, жаждата още повече, но юнаците не отстъпваха. Наново се почна нападението на черкезите, подпомогнати сега от татари и две малки топчета,...докарани от Враца...При това нападение падна убит знаменосецът Никола Куруто.

из спомените на Никола Обретенов

Ботева (Колова) поляна на Веслец

През целия ден на 19 /31 май четата си почива. Ботев прави опит да влезе във връзка с врачанските комитетски дейци и Стоян Заимов. По същото време във Враца влизат войските на Хасан паша и опитът за въстание е провален.

 

 

 

 

Върховете Купена, Камарата и долината Йолковица

На това място на 20 май /1 юни е последното голямо сражение на четата. Четниците заемат позиции на върховете Камарата, Купена и част от Околчица. Вражеските позиции са на южните склонове на вр. Вола и подножието на трите върха. Редовната турска войска с две планински оръдия е разположена на Царева ливада.

 

 

Лобното място на Христо Ботев

Привечер на 20 май /1 юни 1876 г. до този камък, на югоизточния склон на вр. Камарата, над долината Йолковица, пронизан от вражески куршум в гърдите, загива поетът, войводата, геният на България - Христо Ботев.


Когато цялата чета слезе от „Камарата” и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово,...Ботйов...се изправи в целия си ръст, да види накъде отидоха момчетата...Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си...той издъхна, пронизан в сърцето...

из спомените на Никола Обретенов

Copyright 2013 botev | botev.bg | Всички права запазени.