Даскал Ботево училище


Икономическият просперитет, относителната политическа самостоятелност и преди всичко “окопитените”, честни и работливи калоферци допринасят за обособяването на градеца в средище на Българското национално Възраждане. Повишеното материалното благосъстояние на една част от населението и щедрите дарения на калоферските търговци и занаятчии, позволяват отделянето на значителни средства за развитието образованието.

Килийни училища в Калофер се отварят още от 1820 г. Няколко години след създаването на Габровското училище през 1839 г. с помощтта на калоферските търговци от Одеса е открито взаимно мъжко училище в двора на църквата „Св.Богородица”. През 1848 г. е завършен строежът на новото мъжко четирикласно училище, а старото е превърнато в девическо. Училището е изградено по инициатива на Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев, изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. Добре подготвените учители, някои от тях и изтъкнати книжовници, издигат Калоферското училище между първите в страната. През училището било като учители или ученици преминават редица видни български възрожденци: Ботьо Петков, главен учител до 1869 г., Димитър Фингов, Иван Чунчев, Спас Съйков, Никола Касапски, Иван Вазов, Христо Ботев, акад. Никола Начов и много други.

Калофер не изостава и по отношение на девическото образование. Ежегодно в Девическото училище се учат около 200 ученички, а учителките са около 5. Сред тях са Парашкева Шушулова, Анастасия Узунова, Рахил Барак-Душанова. Ученичка на Ботьо Петков е и създателката на първото българско светско девическо училище – Анастасия Димитрова.

На 26 юли 1877 г., по време на Руско-турската Освободителна война Калофер е напълно опожарен. Училището, библиотеката и целият му архив са унищожени. След Освобождението сградта е възстановена и училището отново приема жадните за знания млади калоферци.

През 1980 г. външният вид на сградата е възстановен във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В нея е разположена постоянната експозиция „Просветното дело в Калофер през епохата на Възраждането” , която проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. На втория етаж са показани възстановки на стаи от Взаимно и Класно училище, както и Учителската и Общинската стаи.

На първия етаж се намира Художественият отдел на НМ „Христо Ботев”. В изложбата са експонирани оригинални произведения на български творци, пресъздали образа на Ботев върху платно и камък. Галерията притежава творби на Димитър Гюдженов, Златю Бояджиев, Йоан Левиев, Александър Поплилов и др.

Пред сградата се намира историческият камък, от който Ботев произнася паметната си реч на 11 май 1867 г.

Обслужва се от служителите на НМ „Христо Ботев” и работи с работното време на музея. Таксите за посещения се заплащат на касата на музея.

При предварителна заявка в стаята на Взаимното училище се провеждат „Уроци по родолюбие”, връчвания на свидетелства за завършен клас и др. мероприятия.

Copyright 2013 botev | botev.bg | Всички права запазени.